ПРОЕКТ: 12 ОТ ЛИЦАТА НА ГЕЙМИНГА

Общуването между деца и родители по темата за видео игрите с Владо Николов

Сибина и Асен Григорови провеждат разговор с една от легендите на българския волейбол, капитан на терена и вкъщи, където е горд баща на четири деца. Владо говори за ролята на видео игрите в неговото семейство и как те могат да бъдат нещо градивно и сближаващо, вместо точка на конфликт между поколенията.

Play Video

Повече за Владо Николов

“Аз играя, за да печеля. Трудно играя игра, само за удоволствие. Така е и във видео игрите“

В ЛИЧЕН ПЛАН:

В неговото детство повечето деца нямат достъп до компютри, забавленията се ограничават в каране на колело, игра на фунийки или други игри, които бързо омръзват на Владо. Тогава се среща с волейбола, който отговаря на неговата състезателна същност – дава му възможност да играе и да печели.

Години: 44
Съпруг на прекрасната си жена Мая и баща на 4 деца – Александър, Симеон, Филип и дъщеря му Дария
Игри: Total War: Attila (2015), Heroes III (1999), World of Warcraft (2004)
Състезава се от ранна детска възраст – на 8 години е първото му състезание по плуване;
Живее с разбирането, че се е родил мотивиран и се бори за всичко в живота;
Играе видео игри повече от 30 години и то винаги на най-високата трудност, защото обича предизвикателствата;
Винаги е предпочитал да играе игри, които го разтоварват, а не го натоварват, защото професионалната му кариера като волейболист му е носила много напрежение;
Играта, на която отделя най-много време през 2021 г. е Total War: Attila. Играе я от 2015 г., когато излиза на пазара и е направил над 2000 часа. Споделя, че постоянството е най-важно;
За разлика от волейбола на терена, за него игрите са индивидуално занимание, като чак 2007 или 2008 започва да играе мултиплейър игри заедно с повече хора, Warcraft е една от първите;
Не ограничава децата си да играят. Опитва се да им дава стойностен личен пример, да им покаже какво е важно, да им докаже, че трябва да следват мечтите си, да не си слагат лимит и да не се страхуват. Но допълва, че ги учи, че трябва да са готови да платят цената за това, защото цена винаги има.

В ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЛАН:

Започва да тренира волейбол в 5 клас, когато волейболният треньор Янка Прохорова идва в училището му и го посочва. Шегува се, че не той, а волейболът е избрал него.

Когато започва е на 11, годините усилен труд и хъс водят до много победи и отличия;
5 пъти шампион на България;
2 пъти носител на купата на България (2000 и 2001);
Шампион на Франция 2004, носител на купата на Франция (2005 и 2006), носител на Суперкупата на Франция 2005;
Златен медалист от Шампионска лига 2005;
Бронзов медалист от Световното първенство в Япония 2006 г.;
Шампион на Италия 2008 г.;
Бронзов медалист от Европейско първенство в Турция 2009 г.;
Шампион на Италия 2010;
През 2009 г. е избран за капитан на националния отбор;
През 2010 г. е обявен за най-добър диагонал в света след върхово представяне по време на Световното първенство в Италия;
През 2015 г. е обявен за Мъж на годината на България;
Създава училище за волейболисти – Vlado Volley, където продължава традицията на волейбола в българия.

На 8 май 2016 г. се провежда бенефисният му мач „Моята игра“. Хиляди фенове на българския волейбол се събират в арена „Армеец“, за да присъстват на събитието и да покажат подкрепата си към Владо Николов. Със събраните средства от билетите за срещата, той прави дарение на стойност 50 000 лева на Детското онкологично отделение към УМБАЛ „Св. Георги“.

В СВЕТА НА ВИДЕО ИГРИТЕ:

„Не е проблемът в играенето на видео игри, проблемът е в прекаляването с тях. Проблемът е, когато един човек започне да отделя повече време на аватара си, отколкото на живота си“.

В 30-годишния му опит с видео игрите, Владо Николов споделя, че е научил много от тях. Според него те изострят вниманието, намаляват физическото време за реакция и помагат при ученето на английски език. Въпреки тези плюсове, той вижда и минусите на най-голямата развлекателна индустрия:

Стана много по-трудно за спортните треньорите и ръководителите да спечелят вниманието на децата. Сегашните младежи имат всичко необходимо, за да се забавляват в джоба си. Със смартфоните те са си напълно самодостатъчни, нямат потребност да правят нещо друго;
Компютърните игри изискват по-малко усилие и доставят подобно удоволствие като волейбола. За да изпиташ удоволствие от волейбола или някой друг конвенционален спорт, трябва да му отделиш години психически и физически усилия, докато се усъвършенстваш. Това е огромната разлика;
Сега всеки предпочита удоволствието, до което можеш да достигне по-лесно.

Въпреки това, гейминг успехите на Владо не са малко:

Докато жена му Мая е бременна с първия му син Алекс, умората я кара да спи по 14 часа в денонощието. В това време Владо тренира волейбол по 4 часа на ден, спи по 8 и останалите изкарва в сериозна игра на видео игри. Тогава достига до най-голямото си гейминг постижение – успява да стигне до 21 място в класацията на най-добрите играчи в Европа на Warcraft III: Frozen Throne;
Влиза в топ 2% на най-добрите играчи в света, като успява да спечели титла Brutal Gladiator в играта World of Warcraft: The Burning Crusade. Тогава играе в отбор с двама професионални геймъри, но разказва, че напрежението му идва в повече;
Иска да направи световен рекорд в играта Total War: Attila на най-висока трудност. Целта е да завладее всички провинции на картата на играта за възможно най-малък брой ходове.

Вярва, че има почва за електронните спортове в България. И смята, че по нищо не отстъпват на останалите спортове, когато се практикуват от професионалисти: „Имат състезателен елемент, имат ясни правила, които трябва да се спазват и винаги може да се определи кой е победителят“, допълва Владо.

Според него, ако бъдеш достатъчно отдаден на електронните спортове и практикуваш достатъчно дълго време, всичко е възможно.

Проект на...

Ако геймингът и знанието са близки до сърцето ти, запиши се за нашия нюзлетър, за да бъдеш информиран за бъдещи проекти и кампании в подкрепа на смислени каузи!